Днес една новина ме разтърси. Не
преувеличавам. Ректорът на Великотърновския университет обявил, че
университетът е пред фалит, тъй като не може да изплати заплатите на
служителите си. Не знам дали това е истина, надявам се да е просто блъф. Но
самата мисъл, че този университет може да бъде закрит, е стряскаща.
Университетът е на над половин век, което за нашата родна просвета не е кратък
период. Евентуалното му затваряне би означавало погубване на петдесетгодишен
опит, трупан с усилията на хиляди хора. Унищожаването на народната просвета е
една основна стъпка към обезличаването на един народ.
Падането на България под турско робство
е съпътствано с унищожаването на образования елит, народът е осакатен и оставен
без водачи. Потисната е църковната дейност, а просветната е напълно прекъсната.
Всички знаем какво се случва следващите пет века. До момента на
Възраждането, което също започва именно от Църквата и просветата. Но уви,
налага се всичко да започне отначало – извоюват се права, намират се помещения.
Нужни са образовани хора, които да преподават, а такива по онова време не е
имало много. Затова се налага и големите ученици да преподават на по-малките в
т.нар килийни училища. Много от възрожденците ни са учили в чужбина, получавали
са чуждестранно образование, с всичките му субективности.
Погледнато през обектива на историята,
тези времена ни изглеждат някак далечни, странни, дори и романтични. Казваме си
– ето това са били големи българи, вижте как са се борили, снимаме се до
техните портрети, хвалим се и въздишаме… Но за хората, които са живели в
епохата на Възраждането, може би всичко е било една огромна каша – низ от
избори и рискове на живот и смърт. Цялото Възраждане преди и след
Освобождението е извършено с кръв и пот, а не със сладки високопарни
приказки. За да има градеж в дадена насока, е нужно постоянство. Дори
изграждането на една обикновена чешма изисква време и труд. Някой намира извор,
друг копае трап, за да може трети да постави основите, а четвърти да изгради
чешмата. Ако рушим всяка готова чешма, сме обречени винаги да пием с шепи от
някоя кална локва. Как тогава може да рушим изворите на познанието, какво би
следвало от това? Връщане отново в епохата на килийните училища? Който е
завършил специалност, която изобщо не е застъпена в училище, знае какво
означава това – започване от нулата. В момента всички са се устремили към тази
нула, към един огромен крах. Ред елитни училища, университети и библиотеки с
богат набор от книги и архиви са в окаяно състояние. Без поддръжка и отопление.
Хората в тях работят при мизерни условия срещу минимално заплащане и това е
срамно и унизително при положение, че днес сме свободни да развиваме учебна и
църковна дейност, колкото ни сърце иска. Вместо това, ние сами унищожаваме
духовността и просветата. Нови ВУЗ-ове никнат като гъби, но това не компенсира
западането на старите утвърдени такива. Те просто не са взаимнозаменяеми – тук
не става дума за бензиностанция или супермаркет от голяма верига. Какво ще
прави новият ВУЗ, какво ще се изучава в него, кой ще преподава, какво ще
преподава? Каква научна дейност ще развива? Кой ще я развива? Не става дума за
сгради с гръмки имена и лъскави тоалетни. Става дума за школа с опит и
традиции.
За утвърждаването на една такава школа
са нужни десетилетия и дори векове на усилен научен труд. За сравнение,
Оксфордският университет е основан през XII в., а Кеймбриджкият – в началото на XIII век. У нас нямаме университет, който може да се похвали с подобна
многовековна традиция. Но бихме могли и сме длъжни да запазим поне това, което
имаме – дотолкова, доколкото имаме елементарно самоуважение, като разумни
човешки същества. Но това няма как да стане, ако оставим всичко на
икономическия произвол. Образованието не е бизнес и финансовата
конкурентоспособност на даден ВУЗ не е критерий за неговото качество като
научно средище.
Ако днес оставим изворите на познанието
да рухнат, то утре не бива да се чудим защо се налага да гребем с шепи от
калното блато на жълтата преса…
Автор: Петър Иванов
*коментарът е публикуван в сайт "dobrotoliubie.com" на 27.01.2016г.