Тази
година, Светлата седмица премина изцяло в спорове и скандали около действията на архим. Дионисий. Очевидно
„великденската заря” се оказа критичната капка, която преля чашата на търпението. Хората
негодуват по форумите, изреждат всички „нововъведения” на скандалния
архимандрит и го обвиняват в нарушаване на църковните канони.
Той пък от своя страна се оправдава в телевизионния ефир, че не е въвел нищо ново, а възстановява традиционни богослужебни практики. Дали наистина е така?
Той пък от своя страна се оправдава в телевизионния ефир, че не е въвел нищо ново, а възстановява традиционни богослужебни практики. Дали наистина е така?
Църквата
е жива и непрекъснато се развива. Ако разгледаме богослуженията в различните
поместни православни църкви, ще забележим, че те се преливат в най-различни
нюанси, без това да ги отклонява от христовото учение. Следващата стъпка е да задълбаем назад в
миналото, където ще открием многократно по-голямо разнообразие. Но повечето хора не знаят това. Те са свикнали
с практиката на свещеника при когото се черкуват и не приемат никакви корекции.
Дори ако става дума за нещо незначително. Дионисиевите „нововъведения” са прекалено радикални и всеки ги забелязва, затова и предизвикват
толкова голяма суматоха.
Съвсем
формално погледнато, той не е измислил нищо ново. Не е въвел някакви чужди,
друговерни или еретически практики. Неговите действия имат своите аналози в
православната богослужебна практика, от близкото или далечно минало. Може би основното
нарушение се състои в проявеното от архимандрита своеволие. Но в наше време всеки
върши каквото си знае, без да пита никого. Просто архим. Дионисий, се е паднал
на неподходящото място – пред очите на цяла България.
Разглеждайки въпроса от естетическа гледна точка, някои хора описват случилото се като кичозно. Други обаче считат събитията за красиви и добре изпълнени.
Практически, зарята не е нищо лошо. Имаше заря при канонизацията на св. Серафим Софийски, защо да няма и на Великден? Военни маршове пък има на Гергьовден, защо и военният духов оркестър да не присъства на зарята? Както споменах по-горе, богослужебната практика се прелива в много различни нюанси. Тихото очакване от една страна и шумното, триумфално посрещане на празника - от друга. Това са просто нюанси на един и същ литургичен живот. Те касаят външната страна на църковния ни живот. Затова и може би споровете относно самото изпълнение са малко преувеличени.
В това е по-големият проблем, че всички спорове се въртят около външното. Около показното. Точно както онези електрически бутафорни камини, които топлят, блещукат, дори издават и шум, за да имитират горене на огън. Но в тях огън няма. Така и ние превръщаме вярата в параван, в аксесоар, в какво ли не друго, но не се сещаме за истинското и предназначение.
Разглеждайки въпроса от естетическа гледна точка, някои хора описват случилото се като кичозно. Други обаче считат събитията за красиви и добре изпълнени.
Практически, зарята не е нищо лошо. Имаше заря при канонизацията на св. Серафим Софийски, защо да няма и на Великден? Военни маршове пък има на Гергьовден, защо и военният духов оркестър да не присъства на зарята? Както споменах по-горе, богослужебната практика се прелива в много различни нюанси. Тихото очакване от една страна и шумното, триумфално посрещане на празника - от друга. Това са просто нюанси на един и същ литургичен живот. Те касаят външната страна на църковния ни живот. Затова и може би споровете относно самото изпълнение са малко преувеличени.
В това е по-големият проблем, че всички спорове се въртят около външното. Около показното. Точно както онези електрически бутафорни камини, които топлят, блещукат, дори издават и шум, за да имитират горене на огън. Но в тях огън няма. Така и ние превръщаме вярата в параван, в аксесоар, в какво ли не друго, но не се сещаме за истинското и предназначение.
автор:Петър Иванов
